Биографични данни
Захари Стоянов е роден в село Медвен, Сливенско през 1850 г. До 16-ата си година той помага на баща си в селската работа, но след това, воден от желанието да учи, отива най-напред във Варна на Черно море, а след това в крайдунавския град Русе. Там започва да се самообразова и попада в русенското читалище “Зора”.
Сближава се с едни от най-изявените местни младежи, които вземат активно участие във всички последвали опити за освобождение на България през 70-те години на 19 век. Захари Стоянов участва през септември 1875 г. и в т.нар. Старозагорско въстание, завършило с неуспех. Но в края на същата година се подготвя ново въстание, което, макар и потушено по най-жесток начин, става най-успешното в българската история, тъй като предизвиква Руско-турската война и довежда до Освобождението на България. Априлското въстание избухва през 1876 г. и един от активните участници в него е и Захари Стоянов. Той се сближава с фактическия ръководител на въстанието Георги Бенковски и непрекъснато се движи с него. Захари Стоянов е свидетел на последните дни на Бенковски. Успява по чудо да се спаси от засадата, в която попада Бенковски, и няколко дни се опитва сам да намери пътя към Влашко, но е арестуван. Попада в различни затвори, но се спасява, защото няма никакви доказателства за негово пряко участие във въстанието. Въдворен е в родното си село, където дочаква началото на Руско-турската освободителна война.
След обявяването на войната Захари Стоянов се свързва с един от оцелелите въстаници Стефан Стамболов и подпомага неговата дейност като един от най-активните участници в Руско-турската война. След Освобождението от 1878 г., името на Захари Стоянов се свързва най-вече с опита за присъединяване на Източна Румелия към Княжество България. За тази цел в началото на 1885 г. по негова инициатива в Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет. Захари Стоянов изготвя програмните документи и е един от най-активните участници и идеолози на съединисткото дело, което се увенчава с успех на 6 септември 1885 г. С това приключва неговата революционна дейност.
След Освобождението Захари Стоянов първоначално е административен чиновник в градовете Търново, Русе и Пловдив. От 1886 г. се установява в София и започва активната му политическа дейност. Той е избран за депутат в Народното събрание. През 1887 г. става подпредседател, а по-късно и председател на V-то НС. Участва и във Великото НС, което утвърждава Фердинанд за български владетел. По това време Захари Стоянов се откроява като една от ключовите фигури от историята на България след Съединението и има пряко участие във всички съдбовни моменти, които определят развитието на българското общество в периода 1886-1889г. Умира при посещение в Париж на 2 септември 1889 г.
Макар и самоук, Захари Стоянов е и много талантлив публицист и писател. Пише и редактира различни вестници, като особено внимание заслужава в-к “Борба”, който обединява всички съединистки лидери в Източна Румелия през 1885 г. Постепенно започва да се изявява не само като талантлив журналист, но и като писател. Той пише биографични очерци, посветени на големи български революционери и на герои от Априлското въстание, мъченици на освободителното дело. В нашата литературна история името на Захари Стоянов се свързва най-вече със “Записки по българските въстания”, които той подготвя в началото на 80-те години на 19 век. С тях той отваря нова страница в българската мемоаристика, тъй като се опитва да възстанови правдата относно характера на някои събития от нашето национално-освободително движение. Разбира се, трябва да се подчертае и неговото съкровено желание да запази спомена за най-великите личности от епохата на българското Възраждане. Неговите “Записки” се четат от всички българи и са много популярни. По думите на историка доц. Пламен Митев, преподавател в СУ “Климент Охридски”, трябва да се отбележи и един недостатък в тези “Записки”. “Захари Стоянов като всеки човек се опитва да изрази своите субективни позиции и понякога те се разминават с обективната историческа истина. В този смисъл той се представя като сложна личност, която носи своите добри страни, но и своите
